Технологии & Разработка на софтуер

• Директива 2009/24/ЕО относно правната закрила на компютърните програми

Директивата за софтуера осигурява правната рамка на ЕС за защита на компютърните програми, като разглежда софтуера като форма на интелектуална собственост, защитена от авторското право. Тя се прилага пряко в сектора на технологиите и разработката на софтуер, като обхваща както лицензирани, така и разработени по поръчка софтуерни решения.

За разработчиците на софтуер и технологичните компании директивата определя обхвата на изключителните права, включително възпроизвеждането, разпространението и модифицирането на софтуер, като същевременно урежда правомерното използване, декомпилацията и оперативната съвместимост. Тя постига баланс между защитата на авторите и иновациите, като допуска ограничени изключения, необходими за техническата съвместимост и тестването на сигурността.

Хармонизирайки защитата на авторските права върху софтуера в целия ЕС, директивата гарантира правна сигурност, трансгранично правоприлагане и защита на софтуерните активи, което я превръща в основен нормативен акт за законосъобразното разработване, лицензиране и пускане на пазара на софтуер в рамките на европейската цифрова икономика.

• Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар

Директивата за авторското право в единния цифров пазар модернизира законодателството на ЕС в областта на авторското право, за да отговори на реалностите, свързани със създаването на цифрово съдържание, разработването на софтуер и онлайн платформите. Тя въвежда нови правила, регулиращи използването, споделянето и монетизирането на произведения, защитени с авторско право, в цифрова среда.

За технологичните и софтуерните компании директивата е от особено значение в области като съдържание, създадено от потребители, хостинг на платформи, лицензиране на съдържание и услуги, основани на данни. Тя въвежда засилени отговорности за определени онлайн платформи, включително задължения за придобиване на лицензии и въвеждане на мерки за предотвратяване на неразрешеното споделяне на съдържание, като същевременно въвежда изключения за извличането на информация от текст и данни, което подпомага иновациите и научните изследвания.

Хармонизирайки правилата за авторското право в целия ЕС, Директивата за единния цифров пазар укрепва правната сигурност, справедливото възнаграждение за носителите на права и благоприятната за иновациите среда, което я превръща в ключов нормативен акт за технологичните предприятия, развиващи дейност на единния цифров пазар.

• Общ регламент за защита на данните (GDPR)

GDPR установява общоевропейска рамка за обработката и защитата на лични данни, което го превръща в основен регламент за компаниите, занимаващи се с разработване на технологии и софтуер. Софтуерните продукти и цифровите услуги редовно обработват потребителски данни, включително идентификатори, аналитични данни за ползването, а понякога и чувствителна информация, което поставя съответствието с GDPR в центъра на проектирането и функционирането на продуктите.

За технологичния сектор регламентът налага задължения, свързани със защитата на данните на етапа на проектирането и по подразбиране, законните основания за обработка, мерките за сигурност и управлението на правата на потребителите. Той засяга пряко софтуерната архитектура, облачните услуги, SaaS платформите, мобилните приложения и технологиите, базирани на данни.

Въвеждайки изискванията за защита на личните данни в технологичното развитие, GDPR насърчава доверието, отчетността и правната сигурност, като гарантира, че иновациите в областта на софтуера и цифровите услуги са в синхрон с фундаменталните стандарти за защита на данните в целия Европейски съюз.

• Правила за електронната неприкосновеност на личния живот (Директива 2002/58/ЕО)

Правилата на ЕС за електронната неприкосновеност на личния живот уреждат поверителността на електронните комуникации и използването на „бисквитки“ и подобни технологии за проследяване, което ги прави пряко приложими към софтуерните приложения, SaaS платформите, уебсайтовете и цифровите продукти. Те регулират начина, по който доставчиците на технологии събират и използват данни, свързани с комуникациите на потребителите, идентификаторите на устройствата и поведението в интернет.

За технологичните и софтуерните компании тези правила засягат управлението на „бисквитките“, аналитиката, целевата реклама, комуникациите в приложенията и автоматизацията на маркетинга. За несъщественото проследяване се изисква действително съгласие от страна на потребителя, а по отношение на нежеланите електронни съобщения се прилагат строги ограничения. Съответствието с изискванията на Директивата за електронната неприкосновеност на личния живот трябва да бъде интегрирано в потребителските интерфейси, механизмите за даване на съгласие и системната архитектура.

Заедно с GDPR рамката за електронна неприкосновеност на личния живот гарантира, че цифровите услуги функционират законосъобразно, прозрачно и при зачитане на поверителността на потребителите, като по този начин укрепва доверието и съответствието с регулаторните изисквания при разработването и внедряването на съвременни софтуерни решения в целия ЕС.

• Директива (ЕС) 2022/2555 (NIS2) (киберсигурност)

Директивата NIS2 установява подобрена рамка на ЕС за управление на рисковете, свързани с киберсигурността, и за докладване на инциденти, като значително разширява обхвата на регулираните субекти в сравнение с първоначалната Директива NIS. Тя е приложима към широк кръг от технологични и софтуерни компании, предоставящи цифрови услуги, облачни услуги, обработка на данни и критична ИКТ инфраструктура.

За предприятията в областта на технологиите и разработката на софтуер NIS2 въвежда задължения за прилагане на надеждни технически и организационни мерки за сигурност, извършване на оценки на риска, осигуряване на сигурността на веригата за доставки и докладване на съществени инциденти, свързани с киберсигурността, в строго определени срокове. Управителните органи носят пряка отговорност за спазването на изискванията, като по този начин се укрепва управлението и се увеличава правната експозиция.

Укрепвайки устойчивостта на киберсигурността в целия ЕС, NIS2 залага сигурността като основно правно и оперативно изискване за доставчиците на цифрови услуги, като по този начин съответствието с изискванията е от съществено значение за непрекъснатостта на дейността, получаването на регулаторни одобрения и доверието в цифровата икономика.

• Регламент (ЕС) 2023/2854 (Акт за данните)

Актът за данните установява нова рамка на ЕС, регулираща достъпа до данни, тяхното използване и споделянето им, по-специално данните, генерирани от свързани устройства, софтуерни приложения и цифрови услуги. Той представлява крайъгълен камък в стратегията на ЕС за данните и оказва пряко влияние върху технологичните компании, разработващи решения за интернет на предметите (IoT), облачни услуги, платформи и софтуер, базиран на данни.

За софтуерните разработчици и доставчиците на технологии регламентът въвежда правила относно достъпа на потребителите до данни, преносимостта на данните, договорната справедливост и задълженията за споделяне на данни между предприятията. Той също така поставя ограничения върху неравноправните клаузи в договорите, урежда преминаването между услугите за съхранение в облак и услугите за обработка на данни и въвежда предпазни мерки срещу незаконосъобразното международно предаване на данни.

Като изяснява кой има достъп до данните и може да ги използва – и при какви условия – Актът за данните насърчава иновациите, конкуренцията и правната сигурност, като същевременно изисква от технологичните компании да проектират наново архитектурите на данните, договорите и моделите на управление, за да се приведат в съответствие с развиващата се регулаторна рамка на ЕС в областта на цифровите технологии.

• Регламент (ЕС) 2022/868 (Акт за управление на данните)

Актът за управление на данните установява основана на доверие рамка за споделяне и повторна употреба на данни в рамките на Европейския съюз, като подкрепя развитието на конкурентоспособна и сигурна икономика на данните. Той е насочен към улесняване на повторната употреба на определени категории данни от публичния сектор и към създаване на условия за доброволно споделяне на данни между предприятия, физически лица и държавни органи.

По отношение на технологичните и софтуерните компании Актът въвежда правила за посредниците в областта на данните, услугите за споделяне на данни и организациите за алтруистично споделяне на данни, като определя изисквания за неутралност, прозрачност и управление. Той също така създава гаранции, които да осигурят, че данните се споделят законосъобразно, сигурно и без изключителен контрол, особено когато става въпрос за чувствителни или защитени данни.

Насърчавайки надеждни механизми за обмен на данни, Актът за управлението на данните повишава правната сигурност, оперативната съвместимост и иновациите, като дава възможност на доставчиците на технологии да участват отговорно в пространствата за данни на ЕС, като същевременно поддържат съответствието със стандартите за защита на личните данни, конкуренцията и сигурността.

• Регламент (ЕС) 2024/1689 (Акт за изкуствения интелект)

Актът на ЕС за изкуствения интелект въвежда първата в света всеобхватна регулаторна рамка за изкуствения интелект, която урежда разработването, внедряването и използването на системи с изкуствен интелект в рамките на Европейския съюз. Приет на политическо равнище през 2024 г., Актът ще се прилага поетапно, като задълженията ще зависят от нивото на риск на съответната система с изкуствен интелект. Забраните за практики с неприемлив риск и изискванията за AI грамотност вече са в сила от 2 февруари 2025 г., а правилата за модели с общо предназначение (GPAI) – от 2 август 2025 г. С приемането на т.нар. „AI Omnibus\“ (в сила от 27 юли 2026 г.) сроковете за високорисковите системи бяха удължени: за самостоятелните високорискови системи по Приложение III – до 2 декември 2027 г., а за високорисковите системи, вградени в регулирани продукти по Приложение I – до 2 август 2028 г.

За компаниите, занимаващи се с разработване на технологии и софтуер, Актът за изкуствения интелект налага диференцирани изисквания за високорисковите системи с изкуствен интелект, включително оценки на съответствието, управление на риска, управление на данните, човешки надзор и наблюдение след пускането на пазара. Някои практики в областта на изкуствения интелект са напълно забранени, докато задълженията за прозрачност са приложими към генеративния изкуствен интелект, автоматизираното вземане на решения и системите с изкуствен интелект, които взаимодействат с потребителите.

Залагайки доверието, отчетността и безопасността в иновациите в областта на изкуствения интелект, Актът за изкуствения интелект променя из основи начина, по който се проектира и пуска на пазара софтуерът, базиран на изкуствен интелект. Съответствието с изискванията му ще се превърне в ключов правен и стратегически фактор за технологичните компании, търсещи достъп до пазара, мащабируемост и регулаторна сигурност в цифровата икономика на ЕС.

• Акт за цифровите услуги/ Акт за цифровите пазари за управление на платформите (когато са приложими)

Актът за цифровите услуги (DSA) и Актът за цифровите пазари (DMA) съставляват основната рамка на ЕС за регулиране на цифровите платформи и големите технологични доставчици. Те въвеждат диференцирани задължения в зависимост от размера, ролята и системното въздействие на дадена платформа върху цифровия пазар.

По отношение на технологичните компании и тези за разработка на софтуер, които управляват платформи, пазари или посреднически услуги, Актът за цифровите услуги (DSA) урежда модерацията на съдържанието, прозрачността на онлайн рекламата, защитата на потребителите и отчетността на платформите. Той изисква ясни процедури за работа с незаконосъобразно съдържание, гаранции за потребителите и засилен надзор над големите платформи.

Актът за цифровите пазари (DMA) се прилага по отношение на определени „контролиращи достъпа предприятия“ („gatekeepers“), като им налага задължения, насочени към конкуренцията и имащи за цел предотвратяването на нелоялни пазарни практики. Той регулира сфери като използването на данни, отдаването на предимство на собствените продукти и услуги, оперативната съвместимост и достъпа до услугите на платформите, като променя начина, по който доминиращите платформи проектират и управляват своите екосистеми.

Заедно DSA и DMA установяват нов стандарт за управление на платформите, лоялност и прозрачност, като превръщат съответствието с изискванията в задължително условие за технологичните компании, чиито софтуерни услуги определят облика на цифровите пазари в Европейския съюз.

• Закон за защита на личните данни
• Закон за електронните съобщения
• Закон за киберсигурност (транспониране на NIS2)
• Закон за авторското право и сродните му права
• Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ)
• Закон за задълженията и договорите / Търговски закон (сключване на договори)